Речен кефал – как се лови?

Научно название – Leuciscus cephalus
Местно название – кефал, клен
Вид: Сладководни риби
Минимални размери за улов: 22см

Повсеместното разпространение на речния кефал и неговият пословичен апетит за растителна и животинска храна предопределят и използването на пълната палитра въдичарски техники при улова му. Речният кефал се разпознава лесно сред другите ни сладководни риби. Достатъчен е само един поглед към неговата глава с характерното широко чело и голямата му уста с удебелени устни. Силуетът на рибата направо издава нейния подчертано спортен характер – дори тялото е повече обло, отколкото странично сплескано. Това важи особено за по-малките екземпляри. С възрастта и нарастването вретеновидната форма постепенно се губи и тялото на речния кефал става странично сплескано като на дивия шаран. На дължина речният кефал може да достигне и до към 80 см, но това става в изключително редки случаи и при обилна храна. Нормалният размер на масово хващаните кленове е някъде около 30 – 50 см. На тегло този лакомник може бързо да наддаде и до 6–7 кила, но най-често с въдица си имаме работа с парчета от 500 грама до 1,5 кг. Рибата е удивително силен плувец, така че във водата клен от половин килограм може да се бори като две каракуди от по кило. Стремителното обтекаемо тяло на клена завършва с мощен опашен плавник. Гърбът на рибата е тъмнозелен, кафеникаво-зелен или тъмносив. Надолу страните на рибата са зеленикаво-сребристи или жълто-златисти, като коремът винаги е с няколко степени поизбелен и някак бисерно блестящ. Люспите са едри и подредени правилно като старовремски ръчно гласен паваж. Характерно за речния кефал е, че всяка люспа е обиколена от тъмен синкаво-черен кант, съставен от тъмни точици. Предните гръдни чифтни перки са оранжеви. Коремните и аналната основно бият на червено, а гръбната перка и опашният плавник обикновено са опушено сиви или сивкаво-зеленикави. Характерна особеност на клена е отличното зрение. По този показател той се нарежда веднага след пъстървовите видове и распера. В реките речният кефал би трябвало да живее в долната част на средната зона, поне така е на теория. В действителност кленът може да се види дори в пъстървовата зона, по-надолу заедно с мряната и скобара и в най-долните участъци на течението при устията на реките. Все пак при един типичен речен летен излет трябва да се знае, че рибата е способна дълго време да се задържа в бързеите, около втичалата на потоците и водовъртежите. Изобщо при клена е характерна честата смяна на местообитанията в зависимост от сезона, околната температура и предпочитаната в момента храна. Общото правило е, че колкото е по-студено, толкова рибата се държи в по-спокойни води и търси сигурността на дълбочините. И обратно – със затоплянето на времето кленовете излизат на плиткото и в по-бурни води. В неподвижни води поведението на речния кефал също носи някои изненади. В язовирите например кленовете извършват характерни сезонни миграции. Най-типичната от тях е пролетното навлизане в устията на пълнещите водоема реки, когато пасажи от кефали се качват нагоре срещу течението на реката. Това явление е свързано повече с инстинкта за размножаване, отколкото с преследването на плячка, но кленовете са склонни да следват и преместването на пасажите от малки рибки, които през есента напускат плитчините и търсят сигурност в дълбокото. Любими места за едрите кленове са в близост до отвесните, стръмно спускащи се във водата брегове. Те често патрулират покрай тях, дебнейки от дълбините рибета, рачета, малки жабчета и дори мишки. В блатата, мъртвиците и свързаните един с друг гьолове кефалите най-често се навъртат около протоците между различните части на водоема. При всички случаи обаче речният кефал предпочита чакълесто или пясъчно дъно за разлика от своята близка братовчедка мъздругата, която няма нищо против тинестите участъци. По отношение на активността речният кефал е по-скоро типично дневна риба. Общо взето, той усилено търси храна от ранно утро до късно привечер. Като има и изключения – в летните горещини активността му се измества към нощта и ранното утро. И обратно – в студените сезони охотата му се засилва по пладне и в ранния следобед. Изобщо, когато става дума за излет на речен кефал, никога не бива да се забравя, че поради целогодишната активност на тази риба и заради нейната доказана всеядност не могат да съществуват единни и общовалидни правила за нейното ловене. При всички случаи те са най-малкото сезонни, зимни, пролетни, летни, есенни, а също така речни, гьоладжийски и язовирски.

Стръв, захранка и подхранка

Най-добрата жива стръв за кефал са поповите лъжички, малките жабки и различните насекоми – скакалци, мухи, бръмбари и други. Това са деликатеси за малки и големи кленове, които винаги ще ви донесат успехи. Макар никой да не захранва специално и само за клен, все пак първоначалното захранване при смесен речен риболов оказва своето въздействие и върху намиращите се наблизо речни кефали. За пролетния и летния риболов понякога точно захранката решава нещата. Мачкан хляб с кюспе и малко глина за мътилка стигат. Изобщо, когато се захранва за мряна и скобар, можем да очакваме и удари от дребни до средни кленове. Подхранката в такъв случай също е класическа – варено жито или кускус. Те заедно с тестото са и най-често използваната стръв при смесен речен риболов. Има и колеги, които използват животинска кръв като захранка при зимен и ранен пролетен риболов. Тази практика обаче е силно ограничена, защото набавянето на специфичната захранка е възможно само в селата. По отношение на подходящата стръв за улов на клен може да се спори безкрайно. Най-важното е да се знае, че тук има два подхода – първо, сезонността и, второ – големината на очакваните и търсени риби. Малките и средните кефали имат действително смесено хранене. Те поемат с охота едновременно както растителна, така и животинска храна. По-големите клендаци, изглежда, наблягат на хищничеството, като според сезона не се отказват и от някои специфични за тази риба деликатеси като джанки, черници и т.н. Ето защо при прегледа на подходящите видове стръв по-надолу ще спазваме сезонния принцип. През зимата хирономусите (червенките), торният и белият червей са добро решение, стига да се подават на грозд. Пресен черен дроб, нарязан на ивички, или пилешки черва също съблазняват по-едрите парчета. Липсата на достатъчно малки рибета с продълговата форма през студения сезон се преодолява с парчета и опашки от рибки или със зимните блесни и по-едрите мормишки. В ранната пролет към торните и белите можем да включим и земните едри червеи. Те са особено подходящи за замътените сури пролетни води. Изненадващо добра работа в подобни условия вършат и тестените примамки и качамаци, особено вареното тесто, което е достатъчно жилаво и меко. От една страна, тази стръв привлича рибата чрез аромата, от друга – тя се белее във водата и лесно се откроява на по-тъмното дъно. В по-късната пролет вече можем с успех да опитваме и с някои насекоми – майски бръмбар, пчели, търтеи, мравки, гъсеници, черни щурци, а защо не и едри домашни мухи. Заедно с това продължаваме да разчитаме и на торните, земните и белите червеи. В началото на лятото вече трябва сериозно да мислим за ситни рибета с продълговата форма – кротушки, уклейки, лещанки, кубинки и щипоци, защото кленът определено ги предпочита пред поизгърбените. Това е и времето, когато идеална работа ни вършат ручейниците и особено пиявиците. Важно е те да бъдат от едрия черен или тъмнокафяв медицински вид, а не от ситните пъстри пиявички под речните камъни. През лятото към почти всичко изброено досега се включват и малките жабчета, поповите лъжички, зелените и кафявите скакалци, поповите прасета и дребните плодове, като череши, вишни, джанки, черници и зърна от черно грозде. Не бива да се забравя обаче тестото, вареното жито и млечната царевица. Така стигаме до есента, когато постепенно насекомите и плодовете изчезват от арсенала ни и пак прибягваме до купешките червеи и парченцата от риба, отрязани заедно с люспите и кожата.

Такъми

Универсалността на клена, неговото широко присъствие в най-различни води и всеядността му определят и невероятно широкия списък на техниките, с които можем да го гоним. НА ЛЕКО обикновено се действа с телескоп с макара и водачи. КАМШИЦИТЕ при улов на речен кефал не са много подходящи, защото дори в малки рекички е възможен удар от едър и силен екземпляр, изваждането на който изисква и амортизация от прецизен аванс. На макарата ни трябва поне 0,18 – 0,20 качествено влакно. Така горедолу сме готови за всяка изненада. Ако сме повлияни от тезата, че тънките влакна преодоляват подозрителността на рибата, можем да си вържем по-дългичък повод със сечение от 0,14 до 0,12 за качествените професионални монофилни влакна. В зависимост от използваната стръв вързваме единични куки от №10 през №8–7, та до №4. За насекомите обикновено куките са прави, за попово прасе, пиявица, жабе и рибки е подобре да са полуорловки, а за плодове се използват тип раунд и дори малки тройки. При риболов от отвесен висок бряг, от мостове или клони на дърво е възможен и монтаж на леко без плувка и утежнение. Техниката е известна и под названието чип-чип и е изключително успешна. Пускането и допирането на “свободно падащото” насекомо до водната повърхност е носи огромни емоции на колегите, които имат склонност към експеримента. НА ТЕЖКО при линията за улов на клен не се използват кой знае какви дънни такъми, но все пак поне прътите е нужно да са за риболов на дъно. Обикновено се прибягва до монтаж с подвижно олово, като куката със стръвта е след него. Така при потегляне предпазливата риба не усеща съпротивлението на линията и има достатъчно време да се отдалечи спокойно с налапаната плячка, докато я погълне. Възможен е обаче и монтаж с долно неподвижно олово и чепаре, но това все пак не е типичният кленаджийски дънен риболов. В реки с по-бързо течение е приложим и методът ПОЛУТЕЖКО, с монтаж на фиксирана едра сачма над куката, която се търкаля със стръвта по дъното. Случайно едри речни кефали се вадят и на капан с кюспе, с допълнителни куки за млечна царевица, но това се е типичен шаранджийски, а не кленаджийски такъм. Към задължителното оборудване при търсене на речен кефал трябва да присъства и къс лек спинингов прът. Обикновено това са двуколенни пръти с дължина 1,80–2 метра и с чувствителен мек връх. Те вършат отлична работа и не изморяват ръката при многобройните замятания с блесна, малък воблер, силиконов туистер или булдо. Подходящ пример за такава пръчка е Filstar Finesse Spin. Макарите за булдо и блесна също трябва да са леки, с плавен ход, фин аванс, но и достатъчно бързооборотни, за да водят добре блесната или изкуствените мухи. Късите телескопични пръти за блесна и булдо вече не са рядкост и са особено добри, когато се лови по обрасли речни брегове. Последната новост при тях са телескопи DAM SHADOW TELE MINI SPIN – перфектният избор за компактна и лесна за транспортиране пръчка. Това са карбонови телескопи, които с уникално малката си транспортна дължина могат да бъдат с вас по всяко време. Телескоп DAM SHADOW TELE MINI SPIN ще ви иненада приятно със стегнатия си строй и високото качество. Те са предпочитани главно сред почитателите на риболова в потоци и малки реки. Основното им предимство е в това, че с тях няма никакви закачания на влакното в трънки и клонки при неизбежното провиране из шубраците по брега. В нашите условия речният кефал е едва ли не основният улов и на мухарите с шнур. Понякога именно предимството на далечното поднасяне на мухата с шнура дава неподозирано добри резултати, особено при опитите да се надхитрят предпазливите язовирни кленове. В такъв случай мухарката с шнур и набор от сухи и мокри мухи е голямо предимство. А ако атаката е проведена “в гръб” – откъм вътрешността на водоема към залива с т. нар. проходилка, бдителността на клена е намалена поне наполовина.

Методи на ловене

Разнообразието на стръвта и местата, където се търси кленът, обуславят и палитрата от похватите при неговия риболов. Например при насекоми за стръв често е нужно да се свали утежнението и да се мине към бавно потъващата примамка или направо да се махне и плувката, за да се практикува риболов на чип-чип. Това до голяма степен важи и при пускане на линията в бързей. Там, освен че ни трябва съвсем малка тежест, е добре да използваме и вирбел, за да не се пресуква линията ни. При употребата на въртящи се блесни, воблери и туистери вирбелът с карабинерче е задължителен, защото така пестим време при смяната на блесните и другите изкуствени примамки. Добре е да го имаме и при риболов на рибе или жабе, особено ако придърпваме и прехвърляме често, защото при обирането стръвта се върти и усукването на влакното е като от блесна. При риболов на леко на живи рибета понякога обикновените плувки не дават възможност за наистина далечно замятане. Тогава се прибягва до типичния за язовирите “Васил Коларов” и “Батак” монтаж с полупълно булдо. То играе ролята на плувка, като тежестта на водата в него е достатъчна за замятане на дистанция от 30–40 метра. Булдото е прозрачно и обикновено изобщо не плаши речните кефали, които често излизат да атакуват дребните рибки до повърхността, защото се чувстват в безопасност далеч от брега. На тежко обикновено се очаква удар от нещо по-едро. Типично за кленаджийския риболов на дъно е оставянето на голям запас от влакно още с нагласянето на шпионката. Това е важно, защото кленът има нужда от повече свободно влакно при стремителното си и дълго повличане. Разбира се, и точното нагласяне на аванса е от значение, защото едрите кефали понякога удрят толкова рязко, че вкарват прътите във водата.

Засичане

Кленът поема стръвта рязко, с едно широко отваряне на устата. Това е характерният начин за тази риба. Може би затова тя е така желан партньор в риболова. При клена няма назлъндисване, почукване, разтрисане и прочие късащи ни нервите маневри. Той налапва примамката и решително се отдалечава от мястото на атаката с плячката в уста. При риболов на плувка обикновено тя внезапно се скрива под водата. При по-голяма дълбочина имаме и типичното є забиване с изчезване от погледа. В зависимост от използваната стръв подбираме и момента на засичане. При дребни насекоми, като мравки, пчели, оси и прочие, засичаме веднага след скриването на плувката от погледа. Подобна е и тактиката ни при грозд бели и торни червеи, ручейници и мамарци. При едър скакалец, попово прасе, пиявица, жабе, рибе, рачешка опашка и плодове вече не се бърза със засичането. При обемистата стръв се изчаква, като се дава възможност на клена да повлече повече влакно, за да има време на спокойствие да погълне напълно плячката си. Някои колеги изчакват влакното да се опъне пред върха на пръта им. Други, с железни нерви, дори отварят бигела и пускат малък аванс, подават напред пръта и засичат, след като и допълнителното влакно се изпъне. Какъвто и стил да изберем, точният момент на засичане винаги предполага движение на влакното. При прекалено изчакване обаче е възможно кленът да усети куката и да изплюе стръвта. При ранно засичане също има риск стръвта да е хваната от рибата само за крайчеца, като другата нейна част с куката още да е извън устата на кефала, независимо че конецът се движи. Засичането в такъв случай просто похабява споходилия ни удар. При риболов на тежко обикновено няма как да реагираме при самия бърз удар, за да избираме момента на засичането. В този случай всичко зависи от предварителното ни решение. То може да е значителен аванс на шпионката или отворен бигел на макарата. Самото засичане при клена може да е по-силно. Рибата има здрави устни, а и вътрешната част на устата и небцето при кефала са месести и жилави. Откачанията при клена са рядкост. Причина за тях може да бъде само крайно неподходящ малък размер на вързаната кука. Все пак при засичането трябва да се внимава със силата, защото, макар и отлично закачен, кленът е борбена риба и често къса линията, особено ако е някое едро парче.

Вадене

Като добър плувец кленът е достоен противник за въдичаря. Веднага щом усети куката, той започва да се бори. Понякога с измамно примирение тръгва към нас. Близо до брега обаче винаги е готов на нещо неочаквано. Кленът е силна борбена риба. Във водата прави широки и отчетливи махове с глава встрани. Той не е от онези видове, които се борят в началото и после полягат настрана, за да бъдат извадени. В този смисъл, ако ни се удаде възможност да изкараме кефала на повърхността, то трябва да използваме момента да му дадем въздух. Не бива да се плашим, ако в началото кленът здраво беснее, защото, както вече стана дума, той винаги се закача добре. Подържим ли главата му вън от водата, съпротивата му видимо намалява. Това обаче не означава, че кефалът не е запазил сили за още един решителен опит за бягство в близост до брега. В последната фаза от ваденето трябва да се работи без излишна припряност и с внимание. Ако имаме кепче, е добре да действаме с него сами. Приближаването на още една фигура, когато рибата е доведена до брега, е в основата на много въдичарски трагедии, за които после се говори с години.

Риболов на изкуствени примамки

От пролетта до есента кленът гони на блесна. Най-често се използват малки въртящи се блесни, с класически или леко удължени лъжички. Практиката у нас сочи като най-подходящи малките номера – от 0 до 2, бели или жълти. Малки клатушки също вършат работа, но само в неподвижни води. При спинингов риболов обикновено кленът сам свършва работата по засичането. Все пак при лек удар по блесната не бива допълнително да засичаме или да ускоряваме воденето є. Често след първото чукване идва и решителният удар, при който ускоряваме въртенето и вдигаме бързо пръта. При булдото вече имаме и визуална представа от момента на атаката, така че лекото засичане при появата на кръг в дирята с мухите е добър ход. Кленаджийските изкуствени мухи са най-често черни или кафяви, с куки между 10 и 7 номер. Сравнително по-рядка е употребата на силиконови туистери. Но в големи реки и особено в язовирите те не са за подценяване. Малките удължени воблери с продълговат силует и размери 4–6 сантиметра също вършат добра работа в Дунав и язовирите.

Заключение

В кленския риболов на първо място е динамиката. Като се почне от обикалянето на местата, смяната на линията, стръвта и се стигне до безбройните замятания с блесната или булдото. Речният кефал е най-типичното възнаграждение за въдичарите, които предпочитат да търсят рибата, вместо да я чакат на едно и също място. В плувкаджийството нищо не може да се мери с повличането на един едър нагъл клендак. Решителността, с която той взима стръвта, е балсам за изтерзаната от нерешителни риби въдичарска душа. Плувката трепва и се понася чак докато изчезне от погледа ни в зеленикавата вода. Има време и да се подготвиш за засичането, да погледаш как се носи напред влакното и дори да зърнеш онези стреловидни вълнички, когато то започне да се изпъва пред върха на пръта. В този смисъл речният кефал е почтен и искрен партньор в риболова на плувка. При него всичко е недвусмислено ясно подчертано със сила и размах. На блесна, булдо и муха с шнур кленът също създава по-голямата част от емоциите ни. Той определено е най-достъпната риба за истински спортен риболов в нашите условия. Единствено на дъно риболовът му търпи някакви пожелания. Но и тук – каква динамика! Ударът обира оставения аванс на асансьора с шеметна бързина. Който зясякъл – засякъл, останалите с надежда и упование вдигат пръта и чакат онзи миг, когато някъде навътре ще се усети съпротивата на самозасеклата се риба. В този смисъл кленът е истинско украшение и предизвикателство за нашите язовири, гьолове и реки. Той е решителен, бърз и силен противник. И тук му е мястото да признаем, че ако го нямаше в нашите води, поне половината от излетите ни щяха да завършват тъжно и унило. Безкрайно дългият сезон на активност, сериозните размери и борбеният характер правят от речния кефал прекрасен обект за спортен риболов. И все пак рибата е изключително зорка, особено по-едрите и опитни парчета. В този смисъл да се хванат “няколко кленчета” е едно, а да се извадят поредица едри клендаци е съвсем друго. С една дума – майсторството в кленаджийството не идва бързо и леко, но затова пък със сигурност държи до живот.

Кулинарни качества

Едно от големите предимства на клена е това, че той бързо може да се изчисти. Едрите люспи падат лесно, пък и размерите на рибата все пак не вещаят прекарването на няколко часа близо до умивалника. Месото му е бяло, сравнително меко и нежно. То има леко сладникав вкус, като в повечето случаи не притежава тежка рибна миризма. Ако кленът е уловен в течащи води, месото му няма тревен или тинест привкус. Недостатъкът му е в почти равномерно разпределените ситни плаващи костици, чийто брой при препържване намалява чувствително. До 25–30 сантиметра рибите се пържат цели или разполовени по дължината на гръбнака. По-едрите вече се режат на един пръст дебели филийки, а големите – над кило, могат и да се пекат на фурна. Общо взето, вкусът е наистина превъзходен, но плаващите кости са голям минус. Хайверът на речния кефал може да се осоли и да се разбива както на останалите шаранови риби. Дискретното хладно присъствие на бялото вино или ледената бира обаче дава достатъчно време за приятни паузи, по време на които можем да изчистим досадните кости от поредната хапка превъзходно мезе.