За балканка със скачаща муха

Уловът на пъстърва със суха муха се счита за един от върховете в спортния риболов. Доста колеги обаче не могат да се престрашат да си купят мухарско оборудване заради схващането, че въртенето на шнура е някаква сложна гимнастика. Всъщност нещата изобщо не са толкова сложни, просто се налага да бъдем по-упорити и мотивирани. Доста колеги, които не притежават мухарки, ловят с директен телескоп от 5 или 6 метра, със завързана накрая суха муха на 60-70 см от върха. Така и те стават съпричастни на удоволствието да видят как балканката им налапва мухата от повърхността с мощен плясък. Това вдига адреналина на макс.
Има обаче една друга схема, която е още по-атрактивна. Това е да накараме балканката да ни клъвне във въздуха, без въобще да извозваме мухата във водата. Това е схемата на т.нар. „скачаща муха”. При нея примамката ни стои над водата и на пъстървата се налага да скочи нагоре, за да я налапа. Това е уникална гледка, която доставя невероятно удоволствие. Постига се съвсем елементарно, като тайната е само в изработването на повода. Иначе няма нищо сложно, а риболовът пак е с директен телескоп. Може, разбира се, да се практикува и с мухарка и шнур. Continue reading

Posted in Полезно, Съвети | Leave a comment

Мъздруга

Тази риба е прилича много на речния кефал.Макар че външното сходство в чертите е очевидно, все пак мъздругата е друг шаранова риба. Тя е риба на слабите течения, предпочитаща и избираща тихи, дълбоки и спокойни води. Разпространението и у нас е главно в Дунав и долните течения на повечето от вливащите се в нея реки. В действителност обаче на свобода братовчедката на клена си е една едра и пълноценна риба за спортен риболов. На дължина мъздругата достига 60–70 см, а на тегло са регистрирани и парчета до 8 кг. У нас тя е по-слабо разпространен вид, но в Дунав все още се улавят екземпляри до 4–5 кила. Главата на тази речна красавица е някак по-малка от тази на кефала, устата и е значително по-малка, а очите за сметка на това са уголемени. Друг отличителен белез от клена е в това, че при мъздругата аналният плавник е леко вдлъбнат навътре, а при кефала е леко заоблен навън. Мъздругата е много красива и хармонично сложена риба. Люспите и са малко по-ситни от кленските и бият повече на златисто, но невинаги, защото има и съвсем сребърни въдовици. Continue reading

Posted in Полезно, Риболов | Leave a comment

Черна мряна

Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за мряната е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. Continue reading

Posted in Полезно, Риболов | Leave a comment

Лин

Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Continue reading

Posted in Полезно, Риболов | Leave a comment

Платика

Това е риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие.Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. Continue reading

Posted in Полезно, Риболов | Leave a comment